Как да отгледаме отговорни деца?
Имаш ли дете, което не те слуша и прави всичко наобратно?
Или пък изобщо не комуникирате и се разминавате като призраци вкъщи?
Писна ли ти постоянно да повтаряш, че не участва изобщо в домакинството,
а само разхвърля и си играе на телефона или на компютъра?
В това видео ще ти дам различни идеи за това как можеш да подобриш динамиката с твоето дете за по-добро.
Наскоро слушах един подкаст с детския психиатър и автор на няколко уникални книги, Д-р Даниел Еймън.
В неговата последна книга (книгата на екрана) той говори за това, че каквито деца искаме да отгледаме
е нужно първо ние като родители да станем такива.
Той казва, че най-силните качества на един родител,за да отгледа психически силно дете е да бъде присъстващ,
тук и сега с детето си, а не просто да се мотае около него и само да нарежда.
Той трябва да е забавен и игрив и същевременно стриктен. Д-р Еймън обръща внимание и на това, че според изследванията основната причина за пораждането на психически разтройства у едно дете е че то не се чувства емоционално свързано с родителя си.
Какво означава това обаче?
Това означава че във всяка различна възраст е добре на детето да му се задават въпроси от какво то има нужда.
Често ние като родители работим неуморно, за да задоволим нуждите на децата и семейството си,
но може би много рядко си даваме сметка, че детето ни се нуждае най-вече от нашето присъствие и внимание,
а не от парите които носим вкъщи.
Ако прибирайки се след тежък работен ден ние не можем да отделим 20 мин., за да се свържем с детето си, да го попитаме как се чувства и от какво има нужда, това с времето довежда до отчуждаване, което най-силно започва да личи по време на пубертета. Но да си емоционално свързан с детето си не означава да се превръщаш в негова слуга и да вършиш всичко вместо него или пък да му ставаш свръх закрилник, който не му позволява да прави грешки!
Добрите родители поощряват децата си да грешат и да понасят последиците от своите грешки, защото знаят че само така те ще сe научат да се справят сами и ще бъдат по-добре подготвени за предизвикателствата в живота си. За мен е изключително егоцентрично и не е проява на любов да тичаш да оправяш всички проблеми на детето си. Така ти го правиш зависимо от теб и то започва да си мисли, че е неспособно да се справя самò. Така с времето то няма да има добра самооценка и няма да вярва в себе си, а винаги ще чака някой или нещо извън него да му реши проблемите. Кой би искал да има такова дете?! Ти вечно ли ще си до него да му оправяш бакиите? Затова когато навънка вали, а детето ти си забрави чадъра, не тичай след него да му го даваш! Остави го да научи своя урок. Нищо няма да му стане, ако се понамокри малко. Това ще го научи, че трябва да поема отговорност за действията или бездействията си. Ако навън е студено, а то си забрави якето, не тичай веднага да му го носиш. Няма да замръзне от студ! Когато има предизвикателства в училище не бързай да се намесваш като говориш с класната!
Бъди до детето си и обсъдете заедно различни варианти за справяне, като му позволиш то да избере кой вариант е най-подходящ за него
и като му обясниш вероятните последици от всеки подход. Но го остави само̀ да вземе решение. Не му казвай кое е по-доброто решение. Не го манипулирай! Нека знае, че няма грешни решения, а само различни последици! Попитай го какво според него трябва да се направи в тази ситуация. Разиграйте я като сценка, разгледайте всяка възможна последица…нека въображението му се включи активно, за да може да види по-голямата картина и да придобие различни перспективи на случката. Разбира се, ако става въпрос за физическо насилие или друга опасност, нашата намеса като родители е задължителна. Добрият родител не е този, който предпазва детето си от падане, а този който превързва рани и го окуражава да стане и да продължи да върви! Позволи на детето ти да се чувства некомфортно! Научи го да приема “провала”! За да разбере, че той всъщност е важна част от “успеха му”! Защото няма провал! Всичко е просто обратна връзка! Един ценен урок. Това ще създаде у него психическа устойчивост. Не би ли искал детето ти да е отговорно и способно да се справя само̀ в живота си?!
Или предпочиташ да създадеш зависима от теб, и след това от друг, жертва? Моля разбери, че детето ти има нужда от всякакви предизвикателства, за да израсне като добър човек и отговорен член на обществото ни. Затова, ако твоето дете е в пубертета и те подминава като пътен знак, не бързай веднага да влизаш в ролята на жертва и да се караш с него, затова че ‘заслужаваш повече уважение и колко неблагодарно е то за всичко, което си направил за него’.
Това е рецепта за нещастие и показва тотална липса на всякаква свързаност с детето ти. Колкото повече повишаваш тон в този етап, толкова по-глухо за теб ще става то. Говори внимателно и спокойно, и разбери, че това е период в който децата тестват нашите граници и своите способности. Напътствай с любов и подкрепяй безусловно!
Разбери, че детето ти, също като теб учи уроци и ти нямаш никаква идея какви са те.
Ако детето ти не приема твоята помощ и напътствия на този етап, ти просто заяви с безусловна… БЕЗ условна любов, че си тук за него ВИНАГИ когато има нужда и че го обичаш безусловно, без значение какво прави! И че дори да няма нужда от теб, ти пак си на разположение! Чувала съм родители да заплашват децата си с това, че няма да ги обичат повече ако не им се подчинят, че са лоши, защото не слушат, че са дебели, че са глупави, че другите деца са по-успешни …и какви ли не други опити за манипулация с които родителите си служат, за да “мотивират” децата си.
Но често това постига обратния ефект и се превръща в доживотна психическа травма. Защото думите на родителят се превръщат във вътрешен диалог на детето и след това на възрастния. А ти чии думи чуваш в главата си? На майка ти или на баща ти? И те предимно критикуват ли те или те подкрепят?
Разбери, че вътрешният ни диалог оформя нашият живот. И ако в главата си аз постоянно чувам гласа на родител, който постоянно ми казва колко съм некадърна да се справя сама, аз ще изживея целия си живот като такава – неуверена, страхлива, непредприемайки нищо, за да не допускам грешки, защото така или иначе съм си некадърна, защо изобщо да се опитвам.
Но това вкарва такъв човек в една негативна спирала, от която се излиза само с промяна на мисловния модел. Сигурна съм, че можеш да си представиш какъв живот би имал този човек. Разбираш ли какво имам предвид? Такива родители се интересуват повече от това как те самите изглеждат в очите на обществото, имайки послушно и успешно дете. Сякаш, ако детето им не се впише в стандартите на обществото за успешно, родителят се смята за провалил се и се срамува от себе си и още по-лошо – от детето си. Децата интуитивно усещат това! Основа тема на консултациите ми с вас е предимно тази – отношението на родителите ни към нас докато сме били малки!
Затова днес искам да кажа: Родители, моля разберете, че вие оставяте вечна следа в психиката на детето си – позитивна или негативна. Тази следа после оказва влияние върху техните отношения със самите тях, с близките им и със света. Моля, не прекалявайте с похвалите и наказанията. Бъдете им добър пример и подкрепа, а не техни командири. Четете книги, изследвания и търсете най-добрия подход за своето дете. Като в същото време разберете, че човешките отношения не са математика и ако нещо работи за един, може да не е приложимо за друг. Но, универсалният метод според мен е …безусловната любов и пълната подкрепа и приемане на детето такова каквото Е!
Д-р Еймън говори за любяща дисциплина. Той казва, че има четири стила на родителство:
1. Позволяващ и враждебно настроен
2. Позволяващ и стриктен
3. Любящ и позволяващ
4. Любящ и стриктен
Като двата най-непродуктивни са:
Позволяващ и враждебно настроен, както и
Любящ и позволяващ
Защото децата ни имат нужда от здравословни граници. А тези двата стила създават силно безпокойство и ментални проблеми у децата.
Също така, не бъди токсичен родител и не проектирай върху детето си всички свои несбъднати мечти. Това не е негова работа.
Неговата работа е да изживее своя живот такъв какъвто душата му е избрала, преди да се роди чрез вас като родители. Ние не сме собственици на децата си! Основната задача на родителя, според мен е, да се погрижи за детето си и да го научи как да бъде независимо и самостоятелно, да вярва в себе си, като му позволи да допуска грешки и да се учи от тях. Само така с времето то ще разбере, че има всичко необходимо, за да си създаде живота, който предпочита, а не някой друг да му диктува какъв живот да живее.
Има разлика нали?
Ти би ли искал да имаш такъв родител и да се държат с теб по този начин и как би се чувствал, ако някой постоянно те коригира и критикува? Сподели ми в коментарите. Важно е да възпитаме у детето си любопитен ум и способност да взима свои решения, а не сляпо да се подчинява на някой или нещо. Това е много остаряло и ограничаващо виждане за света.
А сега ето, едно упражнение за емоционално свързване с детето ти, което др. Еймън препоръчва:
Всеки ден… всеки…прекарвай 20 минути на ден с твоето дете, в което да присъстваш напълно.
Остави телефона си в другата стая и присъствай! За 20 минути прави нещо с детето си, което ТО иска да правите и може да се направи за 20 минути.
Като е много важно през тези 20 минути да не даваш заповеди и да не го поучаваш! Просто присъствай! Затвори си устата и слушай! Погледни света през неговите очи. Виж какво му е интересно и го помоли да ти разкаже повече за това нещо. Не е нужно постоянно да го прекъсваш и да го заливаш със своята мъдрост..
Научи се да слушаш активно детето си и не бързай да командориш и коригираш желанията и мислите му! Защото, ако правиш това често, детето ти няма да иска да говори с теб, а караниците между вас ще са ежедневие! Тези 20 минути са вашето безценно време заедно и е огромна инвестиция във вашите взаимоотношения! Това е инвестиция, която ще плаща дивиденти до края на живота ти. Затова още днес прекарай 20 минути качествено време с детето си. Прави това всеки ден, за един месец и сподели с нас в коментарите как отношенията ви са се променили след това! Да, децата ни имат нужда от граници и напътствия, но не и от постоянно мърморене, критика и крещене от страна на родителя. Дайте им възможност и пространство да растат свободни. Темата за децата съм разглеждала и във видеото си “Децата на бъдещето”.
И ако сега имаш предизвикателно време с детето си и то не те слуша и отказва да изпълнява командите ти, си спомни че то е вечна и могъща душа, имаща временно човешко преживяване, точно като теб. Твоето дете има своя Висш аз и своите духовни учители, които го напътстват в тази реалност, докато учи уроците си. А ти нямаш никаква идея, никаква…… какви са те! Каквато и житейска тема да е избрало да изследва – позитивна или негативна, то я изследва в детайл! Затова бъди безусловно подкрепящ и не забравяй, че детето ти учи и изследва тази реалност. Затова е избрало да дойде тук! Не го лишавай от опитност с прекомерната си загриженост! Не го задушавай със страховете си! Бъди до него когато има нужда от теб! БЕЗусловно! Не се опитвай да го променяш или да го принуждаваш да те слуша! Виж детето си като силна душа, а не като слаба и неспособна да се справи без теб, и му позволи да мине през своя процес и да се учи от грешките си! Задавай му въпроси, искай идеи как може да го подкрепяш най-добре, за да изпълни своята мисия на Земята. Това е най-любящото нещо, което може да направиш!
Благодаря ти за отделеното време! Вярвам, че тази гледна точка ще ти бъде полезна!
Ще се радвам да споделиш с всички нас своите методи на възпитание в коментарите!
До скоро!
