Transcription:
Детето ми не иска да учи, а само да играе на видео игри
В това видео ще коментирам доста популярна тема, а именно нежеланието на децата ни да учат и силното им увлечение към компютърните игри.
Да играят игри по цял ден и цяла нощ очевидно е много по-привлекателно за тях, отколкото са уроците им в училище, и за нас родителите това е силно обезпокоително.
Но трябва ли да бъде така?
Какви ли представи имаме като общество за бъдещето на света че караме децата си да зубрят уроци, които не са им интересни?
Искаме да превърнем децата си в послушни работници ли?
Обаче е добре да си дадем сметка, че след 20 години повечето работни дейности най-вероятно ще се извършват от роботи и изкуствен интелект.
Светът, който познаваме сега няма да съществува. Така че може би едно традиционно образование няма да им е от толкова голяма полза от колкото си мислим.
Виртуалните игри, които децата ни са силно вдъхновени да играят, може би ги подготвят по-добре за света на бъдещето.
Обаче в същото време тези игри като че ли ги откъсват от тук и сега, от настоящия момент.
Задача на родителя е да научи детето си как да балансира между двете неща по начин, който ще позволи на детето му да остане заземено и в същото време да се учи да изпълнява много задачи на много нива, което си е вид обучение.
Когато попитам моето дете, защо не иска да ходи на училище отговорът е:“Защото е скучно, всичко това може да бъде намерено в интернет.
Не ни учат на нищо, а само да помним информация, която можем да видим навсякъде.Пълна загуба на време”
Интересно, а? Башар казва, че децата усещат, че идва цяла нова реалност, в която тези умения ще бъдат много важни. В една от миналогодишните трансмисии Башар беше попитан защо сме толкова привлечени към видео игрите и филмите с компютърни ефекти.
Той каза, че това е така, за да може с времето да осъзнаем, че и физическата ни реалност не е толкова солидна колкото си милсим че е. Че тя е по-подобна на една виртуална игра. На една проекция на съзнанието ни. И чрез играенето на такива игри ние започваме да размиваме границите между двата свята.
Това е един начин да видим през ограниченията, които ни карат да смятаме, че физическата реалност е много твърда и неподлежаща на промяна.
Лека полека ще започнем да виждаме че тази наша реалност става все по-гъвкава и по-лесно манипулируема точно като една видеоигра.
И в крайна сметка същият вид подход, не точно идентичен, но сходен, който използваме когато играем видеоигрите, накрая ще се превърне в начинът, по който живеем във физическата реалност.
Затова, позволи на детето си да играе видео игри с мярка.
Но нека тези игри бъдат конструктивни.
Изберете заедно такива каквито ще развият въображението му в посока да създава, а не да разрушава и унищожава.
Да интегрира, а не да разделя.Да строи и култивира, а не безразборно да стреля по зомбита.
Следвайки градивния подход, когато играе игри ще помогне на детето да усвои нови качества,
които ще са му нужни в идните години, които ще бъдат непознати и нови за нас.
Много бъдещи професии ще изчезнат и на тяхно място ще се създадат други, по-подходящи и в синхрон с новите развития. Не забравяй, че децата ни са с различно ДНК от нас, имат съвсем различна мисия и енергия от нашата.
Повече може да научиш в моето видео “Хиперактивност и Дефицит на внимание при децата”.
Те няма да работят това, за което учат сега, сигурна съм!
Много скоро и съвсем неусетно, целият свят ще се промени неузнаваемо.
Така, че нека детето ти те води по пътя в тази нова, вълнуваща и непозната за теб
виртуална реалност. Нека те научи как най-оптимално да “играеш” в нея.
Бих ти предложила да отделиш време и да помолиш датато си да ти покаже защо толкова му харесва
да играе дадената игра, какви възможности има като играч в нея, на какво го учи това и как това според него това му е полезно…?
Може да се изненадаш от отговорите.
Това не само че ще намали напрежението между вас, но и ще ти позволи да научиш много нови умения, които да са полезни и на теб занапред.
Нашите деца са наши учители. Нека не ги спъваме да изпълнят мисията, за която са дошли като им налагаме своите ограничени вярвания за света.
Светът няма да е това, което е било.
Разбира се на децата са им нужни здравословни граници, а не слободия, за да растат в безопасност, но не и казарма.
Балансът е важен и тук!
Проявявай своето загрижено напътствие и в същото време вярвай, че на едно по-високо ниво, те много добре знаят какво правят!
И както казва Башар за новите деца: “Светът ви е в добри ръце!”
Благодаря ти за този споделен момент от вечното Сега!
Оценявам всички споделяния, лайкове и чета коментарите ви с интерес.
За мен това пространство е много ценно. Затова искам да те помоля за една услуга:
Ако някое видео тук ти е помогнало, моля те абонирай се за канала.
Това помага информацията да достигне до повече хора и семейството ни от осъзнати творци да се разрасне!
Благодаря ти от сърце и до скоро!
