Фифи, щастлива съм, че присъстваш в живота ми. Преди години ти влезе в него скромно, даже плахо. Но аз нямах никакво съмнение дали те искам в него, защото още тогава различих най-важното нещо за самия Живот - Любовта, която видях в теб. Нямам съмнения в намеренията на Бог. Както казва един учител "Велико нещо е посвещаването – да се посветиш на нещо значи да го постигнеш. Посвети се на Любовта – това е най-висшата Мъдрост. ... Чрез универсалния закон на Любовта ти откриваш всички Тайни на живота вътре в себе си. ... затова ви е необходима чистота и енергия." Е, скъпа моя приятелко, с всичките си човешки несъвършенства ти гориш с тази любов. Затова говориш с нея, затова помагаш с нея. Затова те слушам, макар болките в нас да ни правят глухи за много от знаците и думите. Твоята стихия е неизказана и, мисля си, неизказуема. Но ти успяваш без думи или с твоите малко припрени, малко непринудени и разпилени думи да обърнеш хаоса в ред, който е Отгоре, отново благодарение на любовта, защото тя е, която подрежда, тя е, която изпълва празните и опустошени сърца... и всичко чрез вибрациите. Ти самата си една лаборатория, в която преработваш страданието в надежда и мощ, за да се видим накрая всички като братя и сестри, като Едно. Ти, Фифка, си тихата сила, чрез която Духът може да си свърши работата. И не само за теб самата, а за всеки, който е щастливец като мен да те познава. Благодаря ти! Благодаря на Бог, че ме постави на пътя ти! Ти нямаше избор, прие ме, защото ме обичаш, защото аз те обичам, защото Всичкото ни обича.