Участник: Не знам защо ми отнема толкова време да намеря партньор.
Башар : Но кой е казал, че трябва?
Създаваш очакване и предположение, които може да са или да не са релевантни. Всичко това обаче означава, че не разбираш как работи реалността и си фокусиран върху идеята за време, вместо върху момента. Защото когато позволиш на реалността да работи за теб, вместо да се опитваш да я накараш да се случва така, както твоят физически ум смята, че трябва, въпреки че той няма представа какво всъщност е най-доброто за теб, тогава нещата започват да се променят.
Но ти си позволил на физическия си ум да мисли, че знае, и си му дал да управлява живота ти, като го насочваш към времето и към въпросите” “Къде е този човек? Тик-так. Тик-так. Времето ми изтича. Защо отнема толкова време?”….
Защото чакаш. Ето защо. Защото чакането е състояние само по себе си, а единственото преживяване, което можеш да имаш в състояние на чакане, е чакане. Това не е да имаш. Това е чакане. Чакане, чакане, чакане, чакане, чакане.
Затова идеята е да се довериш, че твоето вдъхновение съдържа определени автоматични функции или инструменти, и един от тези инструменти е принципът на синхроничността. Това означава, че когато следваш вдъхновението си, всичко, което е релевантно за теб да изживееш в живота си, се разгръща в съвършен момент.
Единственият начин да пропуснеш уговорка или среща, която си направил с някого или нещо, е да прекараш времето и енергията си, чудейки се дали ще пропуснеш тази среща. Това е парадоксът. Ако просто продължиш с живота си, следваш най-голямото си вълнение, действаш според него и вярваш, че синхроничността ти предоставя това, от което се нуждаеш, за да преживееш процеса, който ще те оформи така, както ти е нужно, за да оцениш по-добре това, което ще се прояви в живота ти, тогава няма значение какво се случва.
Защото това, което се случва във всеки един момент, винаги ще бъде най-важното нещо. Няма друго място, което е по-важно да бъдеш, и нищо друго, което е по-важно да се случва, освен това, което се случва тук и сега.
Тогава не чакаш нищо. Преживяваш всичко в момента като абсолютно необходимо за теб.
Дори и да е нещо, което обективно не предпочиташ, трябва да има причина то да е там. И ако го използваш по начин, който предпочиташ, винаги ще извличаш полезен ефект от този момент. Само когато мислиш, че нещо не принадлежи или не трябва да е там, ти всъщност удължаваш времето, защото отричаш това, което е дошло при теб, но всъщност е това, от което имаш нужда.
Дори умът ти да казва “Не. Не. Не. Не ми трябва това.”
Ако е там – да, трябва ти, защото няма случайности. Всичко е идеална оркестрация. Така че дори и да е нещо, което не предпочиташ, трябва да има причина, поради която то да се появява.
Дори и да е толкова просто, като това, че нещо, което не предпочиташ, се появява, за да ти стане по-ясно какво всъщност предпочиташ чрез контраста, който създава. Това представлява използването на нещо, което не предпочиташ, по начин, който предпочиташ. Тогава то може да си отиде, защото си използвал причината то да се появи.
Но когато отричаш правото му да го има, ти всъщност отричаш момент от живота си и премахваш важно стъпало и така няма начин да стъпиш на него, за да преминеш към следващото и следващото.”
#Башар
