“Въпрос: Искам да задам въпрос за егото. Една част от мен иска да изрази себе си, а друга иска да ми попречи.
Башар: Не.
В: Има част от мен, която не иска да ми позволи да го направя?
Б: Не. Няма част от теб, която да иска да направиш това и част от теб, която иска да направиш онова. Или го правиш или не го правиш. Ти не си съставена от части. Ти си цялостно същество. Да мислиш за себе си като „части в конфликт помежду си“ създава в теб съпротивление и умора. Кое е нещото, което искаш да направиш, но не правиш?
В: Мисля, че истинското аз, което бих желала да бъда, е аз без частта, която ме спъва.
Б: Кое те кара да мислиш, че нещо те спъва?
В: Чувство на срам и тревожност.
Б: По отношение на какво? Срам и тревожност от това да правиш нещото, което искаш да правиш?
В: Не мога да се доверя на себе си на 100%.
Б: Ти винаги се доверяваш на себе си на 100%. Винаги. Въпросът не е дали имаш доверие в себе си, а в каква реалност избираш да го вложиш. Дали се доверяваш на себе си в реалността, която предпочиташ, или в такава, която не искаш?
Не е нужно да се учиш да се доверяваш на себе си – ти вече го правиш непрекъснато. Ако не беше така, изобщо нямаше да преживяваш реалността си. Във всеки един момент ти вярваш на 100% в нещо, независимо дали това е полезно за теб или не.
Нищо не може да те спъва, защото в даден момент има само една реалност, която преживяваш. Ако не правиш това, което искаш, значи вярваш в друга реалност – такава, която не е в съответствие с желанията ти.
Това не е пречка, а просто резултат от избора ти в какво да вярваш. Когато избереш да вярваш в реалността, която предпочиташ, тя става твоята истина и никоя друга реалност не може да й повлияе.
Разбираш ли разликата между това, което ти казваш, и това, което ти казвам аз? “
#Башар
