Александра

Ади, Благодаря за информацията, поднесена по много достъпен начин.
Ако ми позволиш ще споделя нещо, което точно вчера ме занимаваше. Имам детенце на 10 месеца, което наистина ме отразява, като виждания и убеждения. Усетих колко много се натоварвам, когато го храня / а той да е жив и здрав си хапва чудесно/.

Има моменти, в които отказва храна, а аз се опитвам да му я набутам / буквално/.

Естествено се стига до блъснати лъжици и храна навсякъде. Интересното е, че аз през цялото време знам какъв ще е изхода, но продължавам да настоявам.

Вчера седнах и си зададох въпроса защо го правя. И веднага излезна убеждението, което ми е вменено от детството, че “храна не се хвърля, че сме дали пари за нея и че дори и да не ни харесва трябва да се изяде”.

Всъщност това е което и аз правя по отношение на себе си и го прехвърлям на детето.

Но забавната част е, че когато реагирам по-бурно след поредната блъсната лъжица,

той започва да ми се смее (crazy).

Сега ще работя върху това да се съобразявам с неговите нужди, а не с моите желания.