Винаги съм чувствала голям страх и несигурност да се довярвам на себе си (причината е в израстването и строгите родители), затова на сектата й беше лесно просто да дойде и да помете тази моя вяра, тази моя детска и донякъде наивна любов към бог или онзи източник, който аз чувствах и усещах като топла прегръдка където се чувствах приета. Вклиниха ми една вина, както те винаги правят с ‘невярващите’, че видиш ли ние сме двуличници, ползваме Бог като вълшебна пръчица когато имаме нужда или сме в кофти момент и само искаме от него неща когато сме го закъсали, а през другото време не се сещаме за него. През другото време пируваме и си правим каквото си искаме и даже не се сещаме за него и сме лоши. А ние трябва да му ‘служим’ през цялото време.
И сега разбирам как тази вина толкова ме е покосила, че в старанието си да не изляза пред моя любим Бог неблагодарна, аз се втурнах да му ‘служа’, т.е те ме подчиниха на тяхната идиотска схема и от там аз загубих връзката с Бога, свързаността и това беше 23г лутане.
И то… осъзнато лутане… знаейки какво съм изгубила и че то е в мен, а в същото време не можех да го намеря, не можех да се върна към него, защото този интроект, който сектата ти насажда става една твоя нова идентичност, ПСЕВДО ИДЕНТИЧНОСТ, която уж си ти, ама не си.
И с това моята 23 годишна сага завърши. Благодарна съм, че имах тази възможност да срещна Ади, защото това беше финалната права, и наред с цялото ми търсене, ти Ади ми даде тази идея за скритите ползи, която си намери точното място в точното време, това беше разковничето, което ми трябваше онази вечер, в която направих това осъзнаване.
Чувствам се родена отново и БЛАГОДАРЯ на Ади за подкрепата и че имам възможност да го споделя с вас.