Ади, Благодаря за информацията, поднесена по много достъпен начин.
Ако ми позволиш ще споделя нещо, което точно вчера ме занимаваше. Имам детенце на 10 месеца, което наистина ме отразява, като виждания и убеждения. Усетих колко много се натоварвам, когато го храня / а той да е жив и здрав си хапва чудесно/.

Има моменти, в които отказва храна, а аз се опитвам да му я набутам / буквално/.

Естествено се стига до блъснати лъжици и храна навсякъде. Интересното е, че аз през цялото време знам какъв ще е изхода, но продължавам да настоявам.

Вчера седнах и си зададох въпроса защо го правя. И веднага излезна убеждението, което ми е вменено от детството, че „храна не се хвърля, че сме дали пари за нея и че дори и да не ни харесва трябва да се изяде“.

Всъщност това е което и аз правя по отношение на себе си и го прехвърлям на детето.

Но забавната част е, че когато реагирам по-бурно след поредната блъсната лъжица,

той започва да ми се смее (crazy).

Сега ще работя върху това да се съобразявам с неговите нужди, а не с моите желания.