автор Мария Григ
Чужд и неестествен за скромната Елена, лъскавият свят на кинозвездата Сам Мейс става нейно изпитание, когато тя се потапя в него доброволно, водена от желанието си да е близо до този мъж. Попаднала в илюзията на Холивуд, българката се пита осъзнава ли актьорът тази заблуда. Ще разпознае ли той част от душата си в своята асистентка? Убежденията му ще се окажат предизвикателство за Елена и двамата ще разберат, че отношенията им са твърде сложни, за да бъдат просто служебни. Когато позволят на чувствата си да се проявят, това ще бележи началото на новия им живот, в който ще търсят начини за съвместно духовно израстване.
Как любовта ще накара различията да се стопят и мъдростта да измести негативните убеждения и предразсъдъците? Как не е важно да искаме да постигнем нещо, а просто да живеем в едно чувство, което да преобрази света за нас, а ние да сме собствените му творци? Как идеалистичните и книжни представи се сблъскват със своето отражение и до какво преосмисляне води това? Как душата никога няма да ни подведе въпреки бариерите, които сами си поставяме, водени от страховете?
Тази история е за стопяването на страха и раждането на нова реалност от доверието в сърцето.
“– А ние? Аз сега не се чувствам като преди. Искам ти да си моето време, защото само така го виждам и само така го разбирам.
– Аз съм – целува ме по главата, обръща ме по гръб и се надвесва над мен.
На лицето му е изписана решителност. Няма по-красиво лице въпреки напрегнатите черти. Вторачва се в очите ми и си говорим само така, с тях. Целува ме – дълбоко и властно, и вълшебството сякаш няма край. Сякаш няма край… Няма край… Отпуска се отстрани и се прегръщаме. Лице в лице сме, мога да целувам очите му, да захапвам дращещата брада, да се усмихвам, допряла устните му.
– Не искам да отнемаш живот, Сам, само това. Никога! За нищо на света! Всички други неща мога да преболедувам, мога да остана нещастна, без теб, но не обричай душата си, моля те! Така ще ми я отнемеш. Ще се връщаме отново и отново да търсим и да боли.”