Как да се възстановя емоционално, когато бившият/та продължи живота си прекалено бързо?

И как да продължа да живея, когато той/тя ми беше всичко за 5,6, 10, 15 години? Разделихме се и след 2-3 месеца той/тя вече е с друг/а… Толкова бързо продължи без мен! Дори не си направи труда да ми обясни, да поговорим, да се бори за нас! Въобще не страда за мен! Толкова малко ли означавах за нея/него?!….“

Задаваме тези въпроси сякаш количеството страдание е определящо и измерва качеството на любовта, и най-вече значимостта ми! Ако не страдат за мен, значи не струвам!!!

Познато ли ти е чувството? И на мен!
Едва ли има някой, на който да не му е.
Едва ли има някой, който да не е изпитал това огромно количество болка, сякаш разрязват с бръснач всеки сантиметър от кожата ти!
И кървиш до безкрай! И кръвта не спира!
И не изтича! И агонията не свършва…
Много често срещана ситуация, особено през тази интересна и трансформираща 2020-та година!

Ако и ти си минал/а през това и имаш нужда от още една гледна точка, тази статия е за теб.
Дори да не си минал/а лично през това преживяване сега, сигурна съм, че някой около теб е или ще премине.
Тази информация може да ти е полезна, за да успееш да му/й помогнеш!
И така, да се гмурнем надълбоко! 🙂

Тази статия няма за цел да осъжда или критикува решенията или гледната ти точка. Това са мои лични разсъждения и ако не ти резонират, може да ги подминеш!

Перспектива 1 – Позицията на „Защо се случва на мен“?

„Как да продължа напред? Как да спра да се чувствам незначителен/а, сякаш безвъзвратно са ми отнели части от живота и са ме захвърлили като ненужна опаковка? Как да спра да се чувствам недостатъчно добър/а след такова изпълнение?, Какво не ми  е наред?, Къде сгреших?, Какво има другия/та, което аз нямам?“…

Мога да продължа още с драмата, но няма! 🙂 Мисля, че разбра какво имам предвид.  Това е багаж, който много ще ти тежи, ако решиш да го носиш през животта си!
Драмата и ролята на жертва не помагат. Така не можем да си научим уроците!
Всичко това, което описах по-горе е просто урок! Тежък урок, да! Но урок!
И колкото повече боли, толкова по-призовани сме към промяна! Към трансформация!
И все пак, това не променя факта, че боли нетърпимо, нали така?
А замисляме ли се защо страдаме? Питаме ли се какво у нас страда? Какво боли? Сядаме ли със себе си на кафе и разговор, и задаваме ли си тези въпроси? Въпроси, които би задал/а на най-добрия си приятел, ако беше на твоето място.
Душата може само да обича! Егото е това, което страда! Несбъднатите мечти болят! Неоправаданите очаквания и предаденото доверие крещят, че любовта не съществува!  
Самосъжаляваме се, критикуваме се, осъждаме се, ненавиждаме се… с месеци и години висим в това състояние и не ни омръзва! Сякаш се захранваме от драмата и от болката си!
Събития, които са се случили преди години, ги преживяваме всеки ден в главата си, отново и отново, връщайки се постоянно към спомена за болката от отхвърлянето!
Отказваме да излезем от драмата! Браним я с цената на живота си! С цената на приятелствата си, на семейството си!
Избираме болката и историята, която си разказваме, пред всичко и пред всеки! И живеем с нея! Само с нея! За нея! Защото вече няма място за друг!
Защото идентифицирайки се с тази болка, съм значим/а! Защото само страдайки, знам кой/я съм!…
Изплакваме реки и точим сополи, нареждайки: Той/тя е/беше Любовта на живота ми!
Продължаваме да се убеждаваме, че това е правилният човек за нас и сега е безвъзвратно загубен! Побъркваме се от мисълта, че „моя човек“ сега е с друг/а!

Горкия/та аз останах сам/а и никой няма да ме иска! Защото съм толкова незначителен/а, че никой друг няма да пожелае да иска да е с мен!….

И така до брезкрайййййй! Подобни истории се въртят в главите ни като развалена плоча, докато в един момент нещо в нас не каже: СТИГА! КРАЙ! ДОСТАТЪЧНО!
Разбери, че колкото и да обичаш, искаш и цениш някой, този някой НЯМА как да бъде голямата ти, истинска и единствена любов, за която копнееш, ако не ТЕ ИЗБИРА! Не те ли избира, не е твоя човек! ТОЧКА!
Каква е тая наркоманска нужда да страдаме, да има драма, да се самосъжаляваме, да ни боли, да се омаловажаваме… ???
Травми! Травми и пак травми! Те са отговорни за това нездраво поведение! Но това е друга тема 🙂 .
Вярвам, че би било хубаво да се разделяме с благодарност, а не с драма!


„Опитахме, не се получи. Благодаря, за преживяването и опита! Бъди щастлив/а!“

Задай си въпроса: Какво научих от тези отношения? Направи си ревизия – къде постъпи правилно и къде “сгреши” и продължи напред!

Перспектива 2 – Позицията на Душата

За мен правилният човек е този, който избира да е с теб и ти избраш да си с него/нея!!

Не омаловажавам чувствата ти! Не се подигравам и не отричам интензитета на емоциите ти! Все пак и аз съм в човешко тяло и нищо не ми е чуждо! Най-вече тази тема…
Гледайки през тази перспектива, всеки един човек в нашия живот е правилният човек! Защото всеки носи със себе си урок, който сме избрали да научим!
Тези уроци се избират преди душата да се инкарнира в конкретния живот. Внимателно се подбират т.нар.съдба (тема на живота), семейството, колегите, роднините, партньорите, децата, съседите… Всеки един участник, събитие, място… Всичко е предварително избрано. И всеки урок е предварително пожелан от душата! И всеки от нас е и учител, и ученик едновременно. В една и съща ситуация всеки учи различни неща! Яко, а!
Вярвам, че сме си избрали и резервни варианти. В случай, че не успеем да научим даден урок, да имаме още възможности (хора, ситуации), за да го усвоим. Мисля, че можем и да се откажем от даден урок! Ще го научим друг път… Така ми се иска да вярвам 🙂

Ние сме многоизмерни същества.
Всеки един от нас се ‚състои‘ от Висш Аз(Душа) и Нисш Аз (Аватар).
Висшият Аз е в постоянна връзка с Нисшия Аз и обратното (макар и да не е осъзнато). Двете са неделими части на едно цяло.
Аватарът, за разлика от Висшия Аз, хал хабер си няма какво му се случва в това измерение.
Ражда се амнезиран (макар, че вече все повече души си спомнят кои са). Растейки, натрупва всички нужни ‘инструменти’ и се учи как да борави с тях.
Аз обичам да си го представям като електронна игра. Има нива и след всяко ново ниво, аватарът придобива нов набор от инструменти, печели точки, и ако не се справи – повтаря нивото. 🙂
Има опция да промениш начина, по който аватарът изглежда, къде живее, с кой е там, каква кола кара… (в момента се сещам се за една конкретна игра, която дъщеря ми играе).
Аватарът е едно идеално продължение на Основния играч – Душата!
Висшият Аз (Душата, която държи джойстика), от друга страна, има една доста по-широка перспектива над живота на Аватара, защото „стои на скала“ и вижда цялата долина, в която Аватарът се „лута“. Само, че няма лутане, напътствията винаги са наблизо и където и да отидеш все е правилно. Дори да не виждаш цялата картина и да нямаш достъп до картата, винаги има знаци, които подсказват пътя.
Висшият Аз общува с Нисшия Аз чрез чувствата, т.е. чрез интуицията ни. Тези внезапни дръпвания или необясними решения, които ни отклоняват от редовния маршрут или тръгваме абсолютно „необмислено“ за чужбина… Това е езикът на душата ни. И колкото повече се вслушваме в този глас, толкова по-добре силен става!
Един ден слушах дъщеря си, която е голям фен на плейстейшън, да си говори докато играе: „Какво ли ще стане, ако мина оттук?“
И това ме блъсна като влак:
Ами, ако и душата ми прави същото? Ако експериментира по същия начин с мен (аватара)? Ако мина оттук, ако направя това или онова?…
Та нали целта на душата е да има преживяване, да натрупа практически опит. Да се разшири, да порасне! Душата иска преживяване! Не й пука дали ще си платиш наема, а какво изпитваш когато го правиш или не успяваш! 🙂
Всъщност защо идваме тук, като аватари?
Представи си, че си чел всички книги за това как можеш да сглобиш гардероб, обаче никога не си сглобявал/а. Нямаш идея какво е усещането да забиваш пирон, как трябва да държиш чук, колко тежи вратата, която се опитваш да монтираш на пантите, какво е усещането когато докосваш повърхността му т.н.
Има голяма разлика, нали? 🙂
Практиката (преживяването) е много важна за Душата!
Колкото повече практикуваш дадено действие, толкова по-уверен/а ще ставаш!
Всички знаем това!
Това е идеята – душата „слиза“ в това измерение, за да приложи на практика, това което вече знае на теория.
Аз обичам да си го представям сякаш съм ‚надянала‘ това тяло като костюм. Чрез него мога да „оперирам“ в това измерение. Дава ми усещане за движение, време, пространство, допир, болка, наслада, щастие, тъга, липса, пълнота..
Както един водолаз облича водолазен костюм и се „окичва“ с всякакви джаджи, за да може преживяването му под водата да е максимално, така и душата има нужда от тяло, за да има уникалното, индивидуално преживяване.
В най – близките взаимоотношения уроците са с най-силен интензитет ! Чрез тях душата бързо расте и учи. Там изпитът е най-труден, а уроците най-важни!
Затова, благодари на всяка душа, която е избрала да изиграе конкретна роля за теб (както и ти играеш за нея), за да имаш шанс да научиш уроците, които си избрал/а да научиш!
Дори да не вярваш от 3Д перспектива, тази душа много те обича! Щом е избрала да се въплъти в тази плътност, за да ти помогне да научиш нещо, значи ти е близка там горе! 🙂
Дори да е най-големия “тиранин” в живота ти, душите ви се обичат! Това е важното! Този живот е едно премигване за душата!

Как ще се научиш да прощаваш, ако няма кой да те предаде?!


Все още се учим през болка и страдание! И ако те е заболяло, значи другият/а си е свършил/а работата добре. Натиснал/а е точния бутон, за да активира урока.
Сега е твой ред да откриеш благословията в ситуацията и да минеш на следващото ниво! Ако не успееш, урокът ще се повтаря докато го научиш! <3
И както казва Башар, който аз дълбоко уважавам, ние сме безкрайни и безсмъртни същества. За къде бързаме. Ако не го научим в този живот, все някога и някъде ще го научим! 😉
Така, че… Вдишай! Издишай! Не се взимай толкова на сериозно!

Животът трябва да е забавен – Абрахам

Ти си в безопасност! Физическата реалност е илюзия, само преживяването е истинско!
И точно заради него идваме точно в този момент на планетата Земя! Наслади му се максимално!
Не забравяй, че само на тази планета има шоколад! 🙂
Яж, учи се и обичай!

Намасте!

P.S. В случаш, че не можеш да се справиш сам/а с дадено предизвикателство в живота си, запиши си час за лична консултация с мен!

Автор: A_Di

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *