why we make sex

Еволюция на секса…Защо правим секс?

Секс… най-търсената дума в интернет, предизвикваща уголемяване на зеници, учестено дишане, изпотяване, пулсиране и прилив на голямо количество кръв (към) в определени органи.

Защо търсим секс? Защо заради секс дългогодишни партньори се разделят и си изневеряват? Кое прави секса толкова специален, че рискуваме семействата си заради него?

Със сигурност създаването на потомство е една от основните му функции ( на тази планета), но не е единствената, не е най-важната. Иначе щяхме да се съвокупляваме, като животните, само когато сме в период на зачеване.

Защо е толкова силно преувеличена тази човешка необходимост? И необходимост ли е? И преувеличена ли е?

Всеизвестно е, че човешкият вид започва да има сексуални пориви по време на пубертета, когато съзряваме и от деца се превръщаме в зрели индивиди (или поне физически). Но способни ли сме да имаме потомство тогава? Емоционално – не. За да си родител не е достатъчно да си зрял физически. Нужно е емоционално да си пораснал.

Можем да предполагаме до безкрай защо правим секс и колкото хора на земята, толкова отговори ще получим. Всеки отговор зависи от личната преценка, опит и персонални убеждения. Сякаш това не е толкова важно. Важното е, че искаме да го правим и го искаме в определено количество и с конкретно качество иначе… Не се чувстваме желани, обичани, харесвани, секси, достатъчно способни и т.н. Егото ще си намери причина да се чувства недостатъчно задоволено и да иска още. Сякаш основната причина да настояваме за много секс е, за да получим чрез него преживяването за лична значимост.

Осъзнаваме ли го или настояваме да го получаваме, игнорирайки нуждите и желанията на партньора си? Сърдим ли се когато ни се откаже? Способни ли сме да изоставим човек, който обичаме, защото не прави достатъчно (според нас самите) секс?

Да, има хора способни на това. Изоставят дългогодишни отношения заради 15 секунди, да, толкова трае един оргазъм. Продаваме прекрасни отношения за един оргазъм. Това ли е целта на една двойка – да имат оргазми заедно? Ако това е причината, заради която влизате в отношения, заради тази и ще си тръгнете!

Голяма част от клиентите ми имат подобни предизвикателства в двойката? Но откъде идват и кога започват?

Нека се върнем в началото, когато сме влюбени. Тогава сексът не е мираж и се случва в големи дози. Защо нещата се променят?

Защото когато сме влюбени, ние сме под влиянието на хормоните си, т.е не сме много нормални 🙂 Склонни сме да приписваме на човека, в който сме влюбени, качества които не притежава. Идеализираме го. Проектираме върху него качества, които ни липсват или които имаме ние самите, и които харесваме. И така докато нивата на хормоните спаднат, а това се случва след около 6-8 месеца…

След което изведнъж партньорът ни се „променя“. За една нощ! Как е възможно това?

Не се е променил той/тя, а начинът по който ние го/я виждаме. Вече без хормоните в главата ни, които да замъгляват възприятията.

След този момент става интересно, защото с всеки следващ ден всичко започва да се променя. Осъзнаваме, че партньорът има и негативи – не бил идеален. Сексът вече не е толкова вълнуващ, страстта започва да намалява и губи очарованието си. Ако сме имали неблагоразумието да заживеем заедно в този период на влюбване (което от опит не препоръчвам), започват и предизвикателствата от битов характер – сметки, работно време, командировки, почивки, хобита, приятели, родители….

(Преди да се стигне до съвместно съжителство, аз лично препоръчвам да се отговори на определен брой въпроси, които да дадат информация относно най-важните сфери в живота ни заедно).

Когато страстта започне да отшумява, бавно започваме да се превръщаме в средностатистическа двойка с „нормални“ проблеми, включващи спорове, липса на редовен секс и отчуждение, което след време ще доведе до раздяла, ако не се вземат мерки своевременно.

Това е момента, в който влюбването си отива и любовта може да се настани и да пусне корени. В този момент можем да видим другия и себе си, отразен в него, да оценим качествата му и да прецением с кои от недостаъците му можем да живеем. А не да се опитваме да го променаме!

Затова препоръчвам след излизане от периода на влюбване, да си дадете време и да бъдете честни един пред друг. И ако нещо във вас се е променило спрямо другия, да имате доблестта да го кажете. Ако има начин, справете се с него заедно, ако не – уважавайте своето време и това на човека срещу вас и не се заблуждавайте, че нещо може да се получи след време. Заявявайте нуждите и желанията си открито ( на определен период от време, защото те се променят), но без да настоявате те да бъдат задоволени на всяка цена. Това е избор, който прави другия. Не е негово задължение!

През последните години идеята за двойката много се е променила. Преди хората са се женили по сметка и разводи не е имало.

Идеята за моногамията също търпи промени. Ако преди да си моногамен е означавало – с един човек за цял живот, сега е с един човек във всяка (следваща) връзка.

Ако преди се омъжвахме и започвахме да правим секс за пръв път, сега се омъжваме (влизаме в двойка) и спираме да правим секс с останалите.

Преди страстта не е била част от брака. Хората са били наясно, че ако уреденият им брак се окаже несполучлив, единственото за което могат да се молят е по-бърза смърт. Сега вкарахме страстта и любовта в уравнението, наречено двойка.

Ако преди жената е правела секс по задължение, с навлизане на феминизма, жената разбира, че има право да откаже и ако реши да го прави е защото го иска.

Преди сексът е бил само начин за продължаване на рода. След навлизане на контрацептивите, сексът започва да се разглежда и като средство за удоволствие (вече и от страна на жените).

Естер Перел обяснява, как в днешно време върху партньора, вкл.и върху нас самите (като партньори) се стоварва огромно бреме. Сега очакваме да получим от един човек, нещо което преди години сме получавали от цяло село. Очакваме партньорът ни да е наш компаньон, приятел, довереник, любовник, съветник, закрилник, източник на доходи … Единствен. Едно време хората са наричали Единствен само Бог и са търсили голяма част от тези качества у Него.

Защо се случва така, че в тези съвременни времена, в които хората стават все по-пробудени, отношенията в двойката се товарят с все повече отговорности и очаквания?

Това не е ли тема, която заслужава да й се обърне повече внимание? Най-вече защото в двойката се научават най-големите уроци в живота. Защото партньорът ни е наше огледало и прекрасно ни показва това, което можем да научим, ако искаме. Въпросът е дали го виждаме по такъв начин или е по-лесно да си тръгнем и да потърсим друго.. огледало, заклеймявайки връзката като неуспешна. Ако не учим уроците си, след време новото огледало ще отрази отново същия образ. Един и същи образ, в различна рамка. Брях, защо все попадам на един и същи тип партньори? 🙂 Добър въпрос! Предполагам, че имате и добър отговор за него.

А вие как се държите с тях – различно или по един и същи начин?

За да се промени образа в огледалото е нужно да се промени първообразът.  Не ме разбирайте погрешно, целта на написаното не е да ви държи в отношения, които ви опустошават, само защото знаете, че има урок в тях. Понякога урокът е да си тръгнем. Тук няма универсално правило. Всяка двойка ( и участниците в нея) се разглежда като уникален случай.

Всичко, което ви препъва е урок. Всяко предизивикателство в двойката е урок, който идва, за да бъде научен!

Не е ли време да преразгледаме дефинициите си за двойка и причините, поради които влизаме в такава? Всеки сам за себе си.

Питайте се от време на време „Защо съм с партньора си?“, „С какво допринасям за отношенията ни?“,  „Какво още мога да направя, за да има повече страст и забавление между нас?“, „Давам ли най-доброто от себе си?“…

Отнасяйте се с партньора си като с най-добрия си клиент, защото е точно такъв/а!

Много хора се питат:“ А аз какво получавам в тази връзка“?
Ако влизате в отношения, само за да получавате, никога няма да сте доволни. Нужно е да има баланс между даване и получаване. От двамата! Иначе отношенията не са осъзнати и се превръщат в тип зависимост.

И така, да се върнем на секса 🙂 Защо правим секс?

Вече правим секс, за да се свържем по-дълбоко с другия на енергийно ниво. Защото сексът е интимност, която не споделяш с всеки, който наричаш ‘близък’. Сексът ви превръща в двойка и ви отличава от обикновените съквартиранти, с общи сметки. Но не сексът, в който просто търкаме кожа в кожа и който правим „по задължение“, а онзи, който е отвъд физическото, където душите ви се сливат и времето спира. Това не може да се опише с думи! Това е най-хубавата част от двойката – мястото където от двама ставате един! Такова свързване не може да се получи с всеки!

В крайна сметка сексът не е нещо, което правим, а място на което отиваме… заедно!

Можем да живеем без секс, но не можем да живеем без докосване. Затова докосвайте се често и ако сексът се случи – нека всеки път да е най-прекрасното ви място, на което отивате!

Споделено пътуване из дебрите на двойката!

Автор: А_Ди

1 thought on “Еволюция на секса…Защо правим секс?”

  1. Pingback: Осъзнатите отношения – Transform thyself with A_Di

Leave a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *